Фискалните ощипвания няма да решат проблема с растежа на Великобритания
В пролетното изказване на предходната сряда Рейчъл Рийвс, канцлер на касата, направи тъкмо това, което се очакваше от нея. Сблъсквайки се, както беше планувано, с по -лоши прогнози от Службата за бюджетна отговорност от тези от предишния октомври, държавното управление ощипа проектите за разноски и доходи, с оглед възобновяване на главата на главата, които съдиите от OBR, които е изгубил по отношение на фискалните си цели пет години. Това рационално ли беше? Не.
Както твърдях преди две седмици, светът се промени доста, не на последно място, като се има поради доста да се усилят разноските за защита. В този подтекст държавното управление трябваше да се запита дали е належащо да преразгледа някои от своите самоналожени ограничавания върху налога и разноските. По -широко, както твърди Анди Халдан, има дребен смисъл да се вършат такива корекции на приходите и разноските в отговор на измененията в мощно несигурните прогнози. Би било по -разумно да има по -малко фискални събития и също по този начин да се слагат цели и да се създават прогнози във връзка с диапазона на резултатите, а не неизбежно неправилни оценки на точките.
Процесът на OBR обаче предлага друга опция. Това е да се обезпечи строга външна оценка на въздействието на структурните промени на държавното управление. Подобни промени към този момент са от значително значение, като се има поради нещастните стопански резултати на Обединеното кралство. Всъщност, както моят сътрудник Крис Джайлс означи в коментара си за пролетното изказване, последният е най -големият стопански въпрос до момента: разочарованието се натрупа от отчаяние, защото бавният напредък продължава. Между 2019 и 2024 година стопанската система се разшири единствено с 3,4 на 100. По-лошото е, че от 2015 година до 2024 година продуктивността в цялата стопанска система се увеличи едвам 4,4 на 100.
Докато растежът остава толкоз муден, нито едно разумност няма да позволи компликациите на Обединеното кралство, в това число и неговите фискални. Застоялата стопанска система също е стопанска система „ нулева сума “, в която повече за някои групи неизбежно значи по-малко за други. Политиката на такава стопанска система е длъжна да бъде изпълнена. В последна сметка или фискална дисциплинираност, или самата народна власт евентуално ще се срине.
От значително значение е да се разшири капацитетът за доставка на стопанската система. Една от концепциите на държавното управление за това - несъмнено е добра - е да се построяват повече къщи и инфраструктура. OBR дава забавен разбор на първия. Нейната преценка е, че тя ще помогне, само че не и до толкоз, колкото може да се надява или потребностите на стопанската система.
Така централната прогноза на OBR е, че „ кумулативните чисти добавки към жилищния ресурс в интервала до 2029-30 са под 1,3 милиона. Както постоянно в такива прогнози, има огромни несигурности. Ограниченията на потенциала - липса на квалифицирани служащи, мощно опълчване на построяването или пречките, основани посредством правосъден обзор - може да се окаже повече обвързващо от предстоящото. И въпреки всичко е допустимо също да си представим, че икономиите от мащаба или други усъвършенствания в успеваемостта могат да доведат до още по-големи разширения в предлагането.
В „ ниския сюжет “ на OBR, разширението на предлагането е 100 000 единици по-ниско до 2029-2030 година, в сравнение с в централната прогноза. В „ високия сюжет “ обаче той е 100 000 по -голям, в сравнение с в централната прогноза. Съответните нараствания на Брутният вътрешен продукт са 0,1 и 0,3 %. Увеличаването на предлагането на жилища по отношение на това, което би се случило без новите ограничения, би трябвало да направи цените на жилищата непретенциозно по -ниски, в сравнение с биха били другояче. OBR също по този начин допуска, че икономическите изгоди ще се построяват с течение на времето, защото хората се реалокират в по -продуктивни области. Независимо от това, доста по -голяма стратегия за създаване на къщи, в сравнение с това ще е нужна за внезапно трансформиране на съществуването на жилища и по -ниски цени.
Това допуска, че държавното управление би трябвало да бъде надалеч по -радикално, в случай че е да усъвършенства доста вероятностите за напредък. Необходими са трагични понижения, да вземем за пример, в цената на построяването на инфраструктура. Необходими са и остри усъвършенствания в продуктивността на обществения бранш. Особено внимание би трябвало да се обърне към насърчаването на нововъведенията. Необходимостта от разширение на разноските за защита може да помогне в това отношение. Пенсионната промяна, рационално направена, може доста да усъвършенства съществуването на рисков капитал. Реформата и опростяването на данъчната система също е от значително значение. Не на последно място, държавното управление би трябвало да заобикаля някакви съществени непредвидени неточности. Решенията му за повишение на разноските за труд посредством по -високо данъчно облагане, по -високи минимални заплати и доста по -строго контролиране могат да потвърдят големи неточности.
Правителството не би трябвало да си разреши да бъде заровено в безпределно оправяне на фискалната позиция. Вместо това тя би трябвало да се концентрира върху радикалните структурни промени за напредък. Те може да не работят бързо. Но те са единственото нещо, което въобще ще работи в дълготраен проект. Големите промени са жизненоважни.
Следвайте Мартин Волф с и на
